събота, 30 юли 2011 г.

ДУНАВ



В желанието си да обиколя света никога не съм си казвал, че искам да имам много пари и с тях да го обиколя. Винаги съм си казвал че искам да го обиколя, да работя и да видя храната, културата и да намеря моето място, на което да заживея.
Винаги съм си казвал, че не искам да обиколя света на шейсет години и да си кажа „ей, какво красиво място с каква вкусна храна и колко спокойни и усмихнати гора... ако го бях открил преди четиресет години щях да дойда да живея тук...“ Ето за това тръгнах на Път по който опознах доста хора, макар и за кратко, но те ми показаха как се забавляват, как живеят, какво ядат и как го готвят .
Първият ми опит беще с едно отиване до Кипър, за който не знаех почти нищо, освен че е остров разделен на турска и гръцка част, но и двете си имат собствени правителства въпреки общото знаме .
И така какво си представяте вие когато чуете остров?
Аз си представям много прясна риба и много плодове, малко по-малко зеленчуци, но пък с доста богати вкусове и аромати .Е да, ама не. Кипър е пълната противоположност на тази представа - там все едно си в английска провинция където има няколко пъба с не особено добра храна, всичко идва или в консерви или замразено, натъпкано с химия от която стомаха ви ще се надуе невероятно. Дори аз с голямото си желание да намеря прясна риба не успях.  На въпроса къде да я намеря ми казваха „Лимасол има пристанище там я карат от Гърция“. На въпроса ми защо не я ловят сами ми казаха, че не обичат риба, а предпочитат свинско, което на мен ми се стори безумно - все пак говорим за място намиращо се в непосредствена близост до Израел, Египет и Ливан, а температурата спокойно достига педесет - педесет и пет градуса .
Деликатесите там бяха едни малки врабчета които аз така и не намерих, тъй като е незаконно да се ловят, още повече - да се ядат, а другият деликатес бяха малки охлюви.  И двата местни деликатеса  се готвят безумно - врабчетата се пържат цели, само се маха перушината им, а охлювите се варят повече от петнадесет минути при това с добавен оцет. При гледката на тези и доста други безумия си помислих че много сериозно съм се объркал и почнах да си го повтарям. Понеже вярвам, че когато човек желае нещо то става, аз си пожелах да се махна и много скоро това стана - поех обратно към България, но само за да сменя дрехите в самара си и да се отправя към стария свят – Европа.

И така, тръгнах към Будапеща. Там трябваше да се кача на кораб, който прави круизи по Дунава от Пасау, Германия до Русе, България.
След девет часа с рейса и малко приключение из метрото на Будапеща стигам до Дунава. Там има доста кораби, но къде е моя? Няма го там където трябва да е и започвам да търся, звъня телефони и най-накрая го намирам -  „Виктория“. Дали ще е  victory нямам идея, но ще пробваме.
Главният ми готвач първите две седмици беше австриец - много сприхав, но истински професионалист и като всеки готвач не обичаше сервитьорите .
Беше ми доста трудно. Като първи път на кораб не би трябвало да ме слагат на отговорна позиция, но ме сложиха замесник- главен готвач -  отговарях за всичко и за всеки – дали е готово всичко за обяд и вечеря, дали всеки е разбрал какво има да прави, комуникацията със сервиза, имаме ли на борда пасажери с алергии, тъй като е много важно .Всяка една подробност от соса, през месото и гарнитурата, до декорацията се падна на мен, а с моят недобър английски и никакъв немски май изтеглих късата клечка.
На кораба няма такова нещо като отборна работа всеки си върши неговата работа, свършва я и бяга да почива. Това ме дразнеше много, но лека- полека се промени, тъй като след първите две седмици дойде друг от главните готвачи на фирмата. Тобиас австриеца излезе в отпуска и на негово място дойде един немец – Матиас. Много
 спокоен и благ, засега една седмица е тук, но постояно иска да има отборна работа и ни го повтаряше, събираше ни десет минути преди сервиз да се успокоим и да си вземем въздух на масата за почивка - по цигара който пуши и - обратно на пангара.
Сервиза е доста тежък, всичко е до секунда и под броика с обичайните десет порции екстра, за всеки случай.
На борда видях как трябва да работи една добре смазана немска машина с меню за четринадесет дни. Всеки ден  - закуска, след която получаваме списъци с бройките за обяд и вечеря - колко салати, предястия, супи,,основни и десерти.
За два часа трябва да приготвим сосовете гарнитурите и месата както и час преди сервиза за пазажерите да приготвим храна за персонала
Има известна доза напрежение, но не от това, че нещо няма да стигне, а от това, че не знаех много от нещата - начините на готвене, технологията, рецептите - всичко е в главата на главния ми готвач, а аз имам меню, което според това дали нещо ни липсва в склада е сменено. Всичко останало беше като по вода - техника не липсваше .
Само пространството е ограничено, но тогава почваш да мислиш как да си създадеш и правиш чудеса
В екипа работех заедно с един българин, който от десет години е по корабите,,един немец, който не беше лош, но беше далеч от това да работи,,сладкарката ни беше унгарка,,един словак и един индиец, който даваше закуските .
Индиецът се казваше Озвалта всички му викахме Ози - много пъргаво и работливо момче, но както всеки човек работещ в норманла страна, работи само едно нещо и няма идея от другите неща. Това разбрах една сутрин когато му показах как да панира сирене.
Немецът, който беше на салатите беше момче на моите години, но тъй като е немск,ки гражданин на немски кораб с немски главен готвач и също такъв мениджър, имаше малко високо мнение за себе си - без покритие, естествено, но какво да се прави.
Сладкарката ни не беше лоша, но нямаше и какво да покаже, тъй като на кораба нямаш време за много-много игра. Затова повечето десерти идваха замразени или полуготови - ти трябва само да им придадеш фасон и да ги поднесеш
Например - супата винаги е крем или консоме, много гъста и в повечето случаи много солена или много сладка. В повечето случаи правят невероятни комбинации – сладко зеле, сладко месо, сладки гарнитури, сладки сосове.
И така, всеки ден сме на различно място по Дунава - това значи всеки ден различно ястие от тази националност:  Виена  – шницел, Будапеща – гулаш, Белград – плескавица. Как си ги предствяте? Аз си казах „е тука попаднах на голямо дърво“... Да, ама не. Тези неща се правеха по коренно различен начин и се поднасяха също така с толкова добра гарнитура, сос и перфектна украса от пресни подправки, зеленчуци и плодове .
Много ми се иска да направя снимки, но всеки път всичко се случва толкова бързо,че няма време или е прекалено напрегнато, за да снимам.
Всеки ден на кораба ти е един и същ - гледаш да мине и да легнеш да поспиш, да събереш сили, да станеш на сутринта и – наново... Всеки ден научаваш нови и нови неща, сближаваш се с някои от колегите, разказвате си за семействата, местата и мечтите си и дори се каните на гости  - както Ози ме покани на гости в Индия, където ще отида с огромно удоволствие. Обеща ми да ми покажа как се прави традиционния индийски хляб наан и как се готви в Бомбай - неговото място .







Така че когато свърши това пътешествие Пасау-Русе, ще се отправя на следващото -  Индия, Тайланд, Бали, Шри Ланка. 

неделя, 27 февруари 2011 г.

Варна Черно Море

Лека промяна в мястото за живеене - преместих се във Варна и сега ще споделя за този толкова любим за мен град през моя поглед - местата, които намирам приятни за хапване, пийване и развлечение .
Ще започна първо с мястото, където можете да отседнете и аз горещо ви препоръчвам, след като изпитах гостоприемството и готовността да ми помогнат във всичко.  Тези хора са група млади и харесващи работата си приятели, сътворили едно уютно и топло място, където посрещат гости от цял свят  - можете да го видите на http://www.yohohostel.com/
Винаги съм харесвал Варна и въобще нашето Черноморие и винаги ме е теглело към водата. Където и да пътувам все искам да има море,езеро или язовир. Отдавна си мисля колко ли ще е яко да поработя във Варна и ето сега ми се случи - благодарение на един приятел аз вече съм тук и започвам да работя.
Но да се върнем на хостела който ще ви е крайно полезен, според мен е чудесно място за отдих, култура и среща с интересни хора от цял свят, както можете да видите самото място е създадено с много желание и любов от собствениците, които обслужват лично гостите си и са готови да помогнат с всичко, което ви е необходимо за незабравимо  преживяване. 
Отдавна не бях срещал толкова любезни и отворени към света млади хора в България с толкова много идеи за реализация и естествено  - възможност, защото тук неща се случват непрекъснато: има концерти, гостуващи банди, организирани курсове по рисуване, моделиране и дори готварство,спортни фестивали и всичко това в сътрудничество с община Варна и младежкия дом.

вторник, 11 януари 2011 г.

The life on the streets of Istanbul

Чудили ли сте се някога, къде живота никога не спи? Кои са местата и градовете в които по всяко време на денонощието можете да се насладите на вкусен живот?
М-м-м, ще ви разкажа, за моя фаворитJ

Истанбул е този град в моите сърце и съзнание. Градът, който не спира да се движи и живее всяка минута с всеки удар на сърцето.

Тук всеки може да намери нещо за себе си.
Изборът на места за разходки  е пребогат – паркове, градини, замъци и руини, безброй джамии и останки от вековните импери и династии, живели тук, шикозни  магазини и ресторанти, барове, галерии, както и много пазари, които се преливат от рибни и месни в зеленчукови а след това в пазари за дрехи и подправки .
Моите пътувания до Истанбул винаги и на първо място са свързани с храната, мнооого храна -  различна, разнообразна, вдъхновяваща и необятна на вкус.
...Да, аз съм един неописуемо лаком чревоугодник и не го крия!
Постояно сам се изумявам от това,  колко храна мога да погълна -  когато ми е вкусна и интересна а когато е и непозната  - количествата са големи но... жертвата си струва, защото е в името на кулинарните изследователски приключенияJ

За мен има няколко важни неща, когато тръгвам към поредното вкусно рандеву с Истанбул и едното от тях е да  намеря хубав хостел, в който удобно да отседна. 
Последното ми посещение беше съвсем на скоро, за посрещането на новата 2011 година и тогава открих един чудесен хостел в азиатската част на града. Изборът ми се оказа перфектен, защото мястото е с удобна локация, самия хостел е модерен и чист, с добър стандарт и нормално комфортно обзавеждане, както и бар-ресторант с прилична кухня. Освен това собствениците на хостела стопанисват и художествена галерия http://www.hushhostelistanbul.com/ с доста приятна изложба от модерни творби. Очарован съм от това място и от хората, които ме посрещнаха там, защото не ме третираха, като турист-касичка, а като пътешественик-авантюрист с мисия да намери най-вкусното за всички сетива в Истанбул! Какво по добро от това?!
Някои от вас ще си кажат „И какво от това?!”








Но аз ще ви отговоря, че досега опитът ми е показал, че ако искаш хубава храна -  където и да идеш - питаш в хостела и няма как да сбъркаш. Защото ще ти предложат храна и места, които са за местните и тогава изживяването е 100% а качеството е безкомпромисно. Докато ако минеш по туристическите маршрути и хапнеш на тези места храната, то тя няма да е лоша в най-добрия случай но няма и да е кой знае какво... а истинското лице и вкус на Истанбул са с неописуем вкус...