Крамбъл-десерт

Крaмбъл (букв.: троха на английски) е един десерт, който научих как се приготвя от човек, с когото работих за кратко. Радвам се, че запомних основните неща и сега импровизирам на воля. 

Основното в него е масленото ронливо тесто - топинг, който го покрива и фактически блатът е отгоре, а не отдолу както на повечето сладкиши. Както ми обясниха първият път - това е непретенциозен домашен десерт и целта му не е да е с добър изглед, а да е с добър вкус :) И така, аз го пробвах и наистина - по-вкусно и грозновато нещо е може би само бисквитената торта на Митака, но за нея друг път, сега за - крамбъла :)

В общи линии идеята  е да има плодове които да са минали лека термична обработка заедно с подправките и захарта, но да не са сготвени. Слагат се в достатъчно дълбока тава и се покриват с ронливия 'топинг', след което се пече определеното време и се оставя да почине поне ден. 

После - гребем с лъжица, позиционираме в съд, който може да се затопля в микровълнова и после  заливаме с ванилов сос тип англез :)

Някои може да го нарече щрудел, друг - да каже пай, но човекът който ми го показа каза че се казва крамбъл, значи се казва така и толкова. 

А причината да ви го показвам е една дама, която след като го опита ми благодари по много мил начин с една бележка, затуй че съм го направил.  Това много ме зарадва и ми оправи зле потръгналия ден :)
  Поздрави, М., тази рецепта е за Вас!

3кг -ябълки 

пръчка канела 

три карамфилчета

100гр стафиди 

300гр кафява захар 

 обелете и почистете ябълките след което ги нарежете на кубчета горе-долу с размер 1.5 х 1.5 см 

в голяма тенджера ги сложете заедно с подправките и захарта. на бавен (!) огън ги обърнете няколко пъти докато поемат захарта и почнат леко да покафеняват. сега е време да ги дръпнете и да ги изсипете в тавата която трябва да е поне 30 х 20 см.

за топинга 

250гр масло, безсолно

250гр кафява захар 

150гр брашно 

оставяте маслото да омекне на стайна температура и го омесвате със захарта и брашното. готово е когато почне да става на трохи -crumbs положете върху плодовете и сложете да печете на 200 С за 15 мин, след това  намалете на 170 С- за още час и десет минути. 

когато стане златисто го извадете и оставете да почива. след това можете да го приберете в хладилника 

този сладкиш е доста траен и може да стои дори седмица в добре работещ хладилник, въпреки че дълбоко се съмнявам, че ще можете да му устоите толкова време ;-)

На гости на

Отивам на гости на една много любима приятелка и ,,колежка" - това е в кавички поради факта, че даматa все още не приема себе си за готвач и когато работехме заедно, тя казваше "готвачите и аз :) направихме еди какво си" :) На гости съм на Йоана Петрова, която може би познаваш от нейния блог (http://www.kulinarno-joana.com/) който е доста популярен и посещаван -  погледни го и ще разбереш защо е така и защо аз я приемам за готвач, а не просто като кулинар-любител :) Поводът за моето гостуване е, че тя харесва суши, а аз обичам да казвам че всяка жаба трябва да си знае гьола и затова не правя професионално сладкиши, пък тя не прави професионално суши. Отивам, за да и покажа как се прави, а тя да покаже на своите читатели нашия съвместен проект - съвместен защото ми хрумна, че ще е хубаво да има и сладко суши - все пак съм на гости на Сладкиша, както галено я наричахме когато и се подмазвахме, за да ни даде нещо сладко. Ето малко снимки, а разяснение кое-какво е ще намерите в блога на Йо :)  

Супа от Телешката Опашка

И така, наскоро се бях зачел в една испанска книга, която не беше готварска, а просто роман от испански автор, разказващ за живота на едно момче, което мечтае да стане тореадор. Героят-мечтател бе слушал от баща си колко е вкусна телешката опашка и мечтаеше някои ден когато стане велик тореадор да вкуси това блажено-крехко месо.

Аз нямам мераци да ставам тореадор и намерих по-лесен начин да пробвам месото от телешка опашка. В магазините вече се намира на доста места и пазарувайки за ежедневно сменящото се меню в Dada Cultural Bar купих и въпросните опашки, както и малко зеленчуци - картофи, пащърнак, моркови, селари, чушка и лук.

 

Захващаме се за работа: в нагорещен тиган слагаме опашката и я запечатваме от всички страни, след което  в голям съд слагаме студена вода и опашките за да ги сварим. Нарязваме зеленчуците на ситно (или както ви харесва) - тази рецепта си я съчиних на момента, така че ако желаете може да замените някои от зеленчуците по ваше усмотрение :) Аз лично харесвам тези и затова ги слагам като всеки един по отделно съм де-глазирал. След като отнемете пяната, която се образува на повърхността на бульона, прецедето го през фина цедка. Върнете го на огъня и прибавете зеленчуците без да добавяте никава сол почти до края. Единственото, което аз сложих е малко черен пипер и малко чесън на прах, а след това  - лично за себе си - ще сложа доста пеперончино или лют пипер, какъвто всички си слагаме в шкембето. 

Ето и продуктите:

1кг телешка опашка 

300гр каротфи

200гр пащърнак

50гр селари

200гр моркови 

200гр лук

150гр червена чушка 

При поднасянето аз слагам сух магданоз и лют пипер както и домашен хляб - виж по стар пост :)

Some pictures from Tsvetomir Nikolov and Dada Cultural Bar- Part 2

Tsvetomir Nikolov&Dada cultural bar

Дойде и времето за първото по-мащабно парти, което ще сътворим заедно аз и дада-бар, или по-точно - аз във дада-бар. Първи голям и много важен проект не само защото е рожденият ден на Ася - позната и приятелка с много силна енергия, която е толкова приятна и благодатна за околните, че няма начин човек да не иска да се получи чудесно парти за нейния рожден ден.
И така, филмът започва с малко храна и нужда от много алкохол или не толкова много, но все пак достатъчно.  Тук идва въпросът какво ли ядат нормалните европейци - не тези, лудите като нас, когато пият уиски и водка. Определено не може да е салата или поне не такава, каквато ние сме свикнали  да сервираме с нашата ракия, ето ти задачка-закачка... Имам само няколко дни, но мисля, че ще се справя с подбора на храната.
Оказа се, че много от българите са отворени към идеята за тапас - храна, представена по подобен, но малко по-добър начин  така познатите на всички хапки :) Въпросът е, че в България понятието 'коктейлно меню'  е стигнало до едно ниво и там си е останало. Опитвам да пробия стената, построена от хората предлагащи пържени пилешки флейки в сусам и сиренца пане, както и не измените палачинкови пънчета :) С ръка на сърцето мога да кажа, че са ме докарвали до полуда и съм бил на границата да хвърля всичко и да си тръгна, но ето сега да видим как ще оцените моя труд и естествено - какво е мнението на гостите ни.

Some pictures from Tsvetomir Nikolov and Dada Cultural Bar

И така: стартът е даден, спринта започна. Все още не е точно спринт, а по-скоро крос :)

Но се надявам с помощта на всички вас -клиенти, приятели, настоящи и бъдещи такива, да наберем скорост за бягане на дълги растояния.

Засега менюто се мени всеки ден според моето настроение когато вляза сутрин в магазина, но ако имате идея какво ви се хапва за обяд или вечер, когато сте излезли по-скоро да пиете по един дада-ром с приятели, споделете го тук или на място в Дада-бар и може следващия път да сте толкова приятно изненадани, че да си кажете 'о, Боже, тия откачалки наистина са го направили - сложили са в менюто си моето любимо... (ястие,десерт или салата :)

Ето едни от първите ни резултати ; крем супа от моркови,чушки и рукола, салата с печени патладжан,чушка и сирене халуми, свинско печено със сотирани зеленчуци и медено горчичен сос. 

ЧРД

Рождените дни за много хора са просто още един повод да се напием :) В това няма нищо лошо, стига после да не ни боли глава - това в кръга на шегата.
За мен това е повод и поле за изява - какъв по-добър подарък от нещо сладко, направено с желание и любов защото готвенето е любов – поне за мен.
само в истинското и безкористно желание да направим подарък се ражда истинската идея какъв да е той.
не е нужно да е скъп, голям или лъскав, важното в този случай да е с желание да доставим радост.
и ето - идва рождения ден на човек, който не познавам или поне не чувствам, че познавам, но пък се знаем от много време и сега живота в софия ни сблъска пак. Макар да не сме онези хора, които сме били при първата ни среща, но този човек все така ме пленява, все още е толкова усмихнат и чаровен, а сега заедно с любимия си дори създаде нов живот, за който се грижат заедно.
На въпроса ми какво би искала за подарък, тази дама отговори 'не знам. нещо за ядене' :) Може би това е нормален отговор на такъв въпрос зададен точно от мен и ето какво реших да е това нещо за ядене - шоколадова торта с йогурт :)
Взимам предвид привързаността на рожденичката към шоколада, разбира се :)
Ето я рецептата, заедно с технологията:

продукти

за крема
600гр - течен шоколад -черен
600гр - заквасена сметана
120гр - бисквити еверест

за блата
220гр бисквити еверест
130гр масло
20мл мляко

в ринг с диаметър 28 см полагаме хартия за печене и след което полагаме сместа от натрошените бисквити, маслото и млякото, които трябва да са смесени и затоплени. когато блата е разпределен възможно най- тънко от сместа ще ви остане малко, слагате остатъка в друг съд и заедно слагате да печете на силно загрята фурна 200 градуса  за около 5 мин, след което оставяте да изстине и когато е изстинал, вече можете да сложите крема, който сте разбъркали  внимателно с дървена бъркалка в подходящ съд - бавно и внимателно, за да не се втечни сметаната. когато кремът е разбъркан добре, добавете натрошените бисквити и разстелете крема върху блата, покрийте с фреш фолио и сложете за поне 5 часа в хладилника. После можете да отстраните ринга и да украсите с онова 'допълнителния' блат, който изпекохме в отделен съд

надявам се да ви хареса, както хареса и на нашата рожденичка :)

Dada Cultural Bar

Сядам с идея да правя меню за едно чудесно, малко и лично за мен - интересно място.
Dada Cultural Bar е името и определението на собствениците за това пространство, мъничко е за клуб, но не чак толкова, че да е кафене. Има място и за храна, и за танци, и аз реших да потанцувам из съзнанието си - да видя ще ми хрумне ли идея как да създам собствен облик на храната там. Всичко дойде от самосебе си, 'дада' - името на бара идва от дадаизъм - течение в изкуството (ако ви интересуват подробности just google it и ще откриете цял един нов свят :)
Tа, така - захващам се за работа, датата е 14 октомври, вън е доста студено мрачно и дъждовно. Eсента вече не ми мирише на есен, а на зима. Зимата в София е доста неприятна, поне за мен, а предполагам и за тези от вас,които като мен ходят пеш или ползват обществен транспорт.
в един студен и свъсен ден единственото нещо което може да ми оправи настроението е храната - добра и интересна. Тук някой ще каже 'интересна не ми трябва', но аз ще контрирам - с това че никой не обича да яде всеки ден боб или кюфтета. Всеки иска понякога нещо различно, но същевременно не би искал да се чуди 'абе, това от космоса ли е или е поредния майтап на готвача със сервитьора'...
Затова се разрових из интернет и книжките, и намерих интересни рецепти, добавих някои мои импровизации - 
да видим дали ще ви допаднат :)
Елате и споделете собственото си мнение с мен и аз ще го взема под внимание. Готов съм да осъществявам вашите идеи и желания, ако така храната, която приготвям за вас стане по-вкусна - това е крайната цел на всички мои усилия. Mястото е Dada Cultural Bar, в София, ул. Бенковски №10 /на ъгъла с "Московска"/. 

On the way south to Paradise

Този път ме хванаха лудите в началото на седмицата, което беше добрата новина, всичко вървеше чудесно докато времето не се развали и не заваля. Тогава, обаче, дойде прекрасната идея да се иде до едно емблематично място в България - Мелник.
Там не се случи нищо кой знае какво, но по пътя до там и обратно бяхме свидетели на чудесни гледки и на една прекрасна кръчма, в която си личеше, че не са се мъчили да измислят топлата вода, а просто са отвъртели крана и тя тече със страшна сила.
Нещата, които ни предложиха са прости и семпли като всяко велико нещо: меню с пет салати, пет предястия и също толкова вида месо и производни нему, плескавици и кюфтаци.
Естествено напоръчахме една маса неща, които не знаехме дали ще изядем, но пък бяхме решили да опитаме, а и имахме пред вид, че за целия този пир ще платим смешните трийсетина лева.
Е, опитът ни да изядем света не се получи и за това недоизяденото се превърна в нещо, което може да разкаже играта на всеки Биг Мак или Таур Бургер, на всякакви там фаст фууд-ове
не само с непроменен след няколко часа вкус, но и с вид и размер, а както знаем всички - размерът има значение. Точно за това тези хора продават половин метрови пилешки филета в було за смешни пари .
Така че ако решите да пътувате на юг и по пътя огладнеете не се и замисляйте ами направо спрете в Градешница  на това място и проверете със собствените очи и стомаси това, което ви разказах.

Благодаря

Има едно време от годината което не може да се сравни с нито една друга част от нея и това е лятото - то ни дава не само толкова топли и приятни слънчеви дни, но и също толкова приятни и слънчеви запознанства, кога за ден, кога - за два, кога - за цял един живот.
На мен лично зимата и лятото са ми най-любими може би защото точно тогава съм някъде, където хората отиват на почивка, а аз - да работя. Всеки, който не е работил на летен или зимен курорт би ми казал, че съм луд, но тези от вас, които са работили на такова място знаят, че по-добро място за работа няма. Настроението на хората е друго, тяхното излъчване, очакване и себеусещане се променят и то към много по-добро.
Тези неща ви ги споделям сега с едничката идея да разберете нервните и сприхави хора, които ви обграждат в мрачния и сив град, в които живеете - бил той София, Бургас, Варна или който и да е друг град по света, и да помислите дали ако идете някъде за ден-два няма да се върнете по –добри. С мен това се случи. 

П.С. Благодаря на всички, с които прекарах това прекрасно лято - вие сте виновни това да се случи с мен, надявам се всеки един от вас да се чувства по подобен начин. 

Хляб

Преди време си мислех, че да правиш хляб е твърде сложно занимание за изпълнение в домашни условия.Много се радвах на хората купили си умалени домашни машини за хляб.
Това обаче се промени това лято когато най- сетне имах възможността да видя как се прави истински селски хляб с онази хрупкава кора която си спомняте всички от детството си когато сте гостували на баба и дядо на село и са ви пращали до 'фурна' отсреща, а докато се върнете - като мишка сте изгризвали ароматния и хрупкав краищник на хляба.
Е, ето и на мен ми се отдаде възможност да разбера как се получава тази хрупкавост на кората. меката и ароматна среда на простичкия и обичан от всички бял ръчен хляб.
Човекът, който ми показа как се меси хляб е израснал в София, не знам всъщност дали си има 'село' и дали там се е научил да меси хляб, но той е този, който исках да научи мен как се прави. Не сме на село (или поне мястото е доста лъскаво като за село), часът е 5 сутринта - чудесно време за месене на хляб, в кухнята няма никой който да ни разсейва или да ни пречи и - ето колко е простичко: вода, жива мая, сол, захар, брашно и естествено - по много желание и любов. Водата трябва да е хладка, в нея пускаме маята и разбиваме с лъжица (с тел, с ръка, с каквото ви е удобно), слагаме солта и захарта и добавяме брашното. Сега вече бъркаме с ръка и се стремим да съберем всичкото брашно, когато това се случи хлебното тесто е готово да бъде оставено да втаса.
Готово е когато е удвоило обема си. Ако го вдигнете те на високо ще ускорите процеса на втасване .След като втаса тестото не е нужно да правите нищо друго освен да го разделите на два хляба и да го положите върхо чудото на кулинарния гений - хартията за печене .
Печете в добре загрята фурна за 35 минути - след като те изтекат ще имате един чудесен домашен хляб. Оставете го да почине (ако можете, естествено, да се удържите да не го нарежете или начупите) за да не се сглетави ,

Един съвет: пръскайте с пулверизатор с вода хляба във фурната след като видите, че се е образувала кората му, така няколко пъти напръскан хляба ще стане с по – хрупкава и златиста кора.

Ако желаете след като втаса го премесете за кратко - с нарязани маслини и риган, или със сушени домати и малко зехтин, или пък - със семена и ядки по избор.

А ето и какво ще ви трябва като продукти

1кг -брашно
1-кубче жива мая
1с.л -сол
1c.л -захар

Кус- кус

На гости на едни любими хора отидох с идея да сготвя нещо ново за мен като продукт - а именно марокански кус-кус
Които се оказа доста вкусен и със сигурност ще направя още опити с него
а ето и какво сътворих с него

Кус-кус с патица,броколи,сушени боровинки и кайенски пипер

Най-лесния начин за сваряването на този продукт е на пара в тензух или марля поставен върху решетка за готвене на пара - време за приготвчнето на кус- куса -15 мин

количество за 4 порции:
500 г кус-кус
2 патешки гърди- 300 г месо
броколи -500 г
20 г сушени боровинки
2г -пипер

зехтин
сол
масло

След като сварите кус-куса на пара дръпнете го от оганя и в дълбок съд с дебело дъно поставете една супена лажица зехтин за готвене - в нея запържете месото, което режете на ленти по тясната стана на гърдите.
Когато сте запържили месото, добавете броколите и разбъркайте след като и броколите за хванали загар, добавете кус-куса и отново разбъркайте . Добавете малко зеленчуков бульон или бяло вино - както прецените, че ще ви е по-вкусно, накрая сложете пипера

Накиснете боровинките в някакъв вид алкохол по ваш избор. след като поомекнат ги изцедете и поставете в малко тиганче или касерола след това добавете масло и малко булион -с тази смес след това ще декорираме ястието за колорит.

В подходяща чиния сложете ястието и декорирайте.
дано ви хареса толкова колкото на мен. да ви е сладко!

Отново на път

Отново на път
След като се разходих до Бургас и околностите, установих, че все още е рано да търся добро място за хапване в този край на България.
Върнах се в София и се замислих къде в околните села да ида и да потърся малко сгушено селско кръчме, в което да ми предложат вкусна и простичка народна храна.
И еврика! Почивен ден и желание за планина - рейс 98 и последната му спирка село железница
селото е на 20 километра от София в живописните поли на Витоша, но си е истинско село - с мегдан и животни, същото каквото са били Симеоново и Бояна преди да ги превземат мутрите.
Както и да е, слязох от реиса на мегдана и се втурнах 300 метра по пътя назад в едно място с надпис кафе- аператив Параклиса.
На пръв поглед - гараж с тераса отгоре и пластмасоеи столове. Най-обикновена селска кръчма с усмихната пълничка сервитьорка.
Менюто е полъх от Балкантурист, с любимите мерки за алкохола - единствено голямо :)
Аз се поогледах на съседните маси, видях какво консумират местните и не се поколебах в избора си -
Мастика-естествено голяма
Айриян от домашно овче мляко
Агнешко печено с дроб сърма и пържени картофки
Телешка глава в шкембе.

Не знам какви са нормалните човешки изисквания към храната, но това е върхът на моите
ако някой готви добре - със сигурност това са бабите и дядовците, които държат такива селски кръчми, в които цените са повече от смешни на фона на всичко, което можете да си купите за ядене в прехвалените заведения в софия.

Това прекрасно преживяване на мен ми излезе 14.70 лв. -
най-добре похарчените пари за храна в последно време.
Предлагам това място на всеки, който иска да се махне от софия за един ден и се чуди къде да иде :

и пак и пак

и пак е време да сготвим малко по- различна храна за всички който обичат да се хранят.
по-различна но не залитаща в нито една крайност.единственото водещо е: сезонни продукти и здравословно приготвяне.
и така - пролет пукна, ние - не
ето какво сътворих

салата микс от рукола зелена салата , сотирани гъби. тиквички,аспержи и репички с дресинг от бяло балсамико и зехтин.

пене паста с патешко, канела и свежи зеленчуци

пъстърва филе с коричка от кедрови ядки гарнирана с пресен спанак и зеленчуков огретен

телешки стек гарниран с печени картофи,гъби, чери домати и сос жу с червено вино и лешници

пудинг от сладки картофи с лимонова трева и сладко от зелени орехи