сряда, 27 януари 2010 г.





Ето какво ражда главата ми, когато съм сам, умислен и бленувам за следващите почивни дни, някаде далеч от мрачната и мръсна София.
Това ястие се появи в съзнанието ми породено от любовта ми към Азия. Тя не е само към храната, а и към културата им, към начина им на живот към цялото им съществуване и начин на мислене. Векове наред не само са запазили културата си, но и са я обогатявали. Такова разнообразие, такова преливане на вкусове не съм срещал никъде другаде. Дори обикновени неща са представени по неподражаем начин и са безумно вкусни с простичкия си изчистен вкус.
С тази импровизация искам да дам живот на едно свое хрумване породено не от продуктите, а от... чинията. Може би ще се изненадате, но на мен ми е нужно да имам чиния пред себеси, за да си представя ястието, което ще пасне перфектно в нея, а не обратното - да имам продукти, които да сготвя и просто да изсипя в някаква чиния.
За това следващите няколко рецепти, които ще ви представя мога да кажа, че са вдъхновени от малко странни, но много приятни за мен съдове. Купих ги от много особени, нетипични за този вид пазаруване места, но мисля, че усмивката, с която ми ги продадоха ще допринесе за чудесните резултати.

Ето и продуктите -не пиша количества но всеки може да прецени сам за себеси колко ще му е необходимо спрямо това за колко души ще готви

пушена сьомга
свинско бон филе
сусам
кориандър
юкари
пресен лук
соев сос
сусамово олио
оризови чипс


That's what gave birth to my head when I am alone, thoughtful, and longed for the coming weekend, somewhere away from the dark and dirty Sofia.
This dish appears in my mind due to my love of Asia. It is not only food but also to their culture to their lifestyle to their entire existence and way of thinking. Centuries are not only preserved their culture, but it is enriched. Such diversity, such an overflow of flavors I have not found elsewhere. Even simple things are presented in an inimitable way and are insanely delicious with its simple refined taste.
This inprovizatsiya want to give his life a fancy breed of products, but by ... plate. Maybe you'll be surprised, but I need to have a front plate sebesi to imagine a dish that will fit perfectly into it, but not vice versa - to have products that will cook and simply poured into a bowl.
For this next few recipes that will present you can not say they are inspired by a little strange, but very pleasant for me vessels. I bought them from a very special, unusual for this type of shopping places, but I think that the smile with which I sold them will contribute to great results.

Here are the products, quantities not write but everyone can consider himself to sebesi how much will need to, for how many people will cook

Smoked syiomga
pork tenderloin
sesame
Coriander
yukari
green onions
soy sauce
sesame oil
rice chips

неделя, 24 януари 2010 г.



След почивката е време и да ви покажа, какво всъщност най-много обичам да правя. От много близка до сърцето ми приятелка, знам за един сайт, който преди това е бил блог на един американски критик любител кулинар. Човекът е много запознат с ресторантите в америка и не само. Бил е в доста от най-известните ресторанти в света, за които ние само сме чували и чели. Та този човек прави конкурс на тема „Супа”. Зареден с позитивна енергия след петте почивни дни, аз реших да се вкюча с една супа, която не е моя идея, а на един мой близък приятел и учител дори. Рецептата се роди в един ” мързелив” следобед, когато нямаше кой знае какво за правене, а продукти дал Господ. Аз малко ще я променя, но идеята и ще си остане същатата нестандартна и странна комбинация от плодове и зеленчуци с морски дар и любимите ми Тай вкусове.

Ето и продуктите:
- броколи -150gr
- банани -100gr
- морков -50gr
- лук -20gr
- чесън -5gr
- лимонова трева -5g
- джинджър -1gr
- сладко къри -2gr

- кокосово мляко -50ml
- змиорка анаго -15gr
- чипс от бейби банан -10gr
- скарида -15gr

В дълбок съд поставяте растителна мазнина, след което лука и моркова нарязани на ситно запържвате ги и добавяте бананите нарязани на ситно, когато и те са запържени добавяте чесъна и подправките. Веднага след това наливате зеленчуков бульон и щом всичко е омекнало добавяте броколите когато и те са омекнали течноста трябва да е намаляла и можете да пасирате до гладкост. Добавяте и кокосовото мляко, за да не прекалите добавяйте помалко и опитваите
При сервирането поставете чипса от бейби банана и върху него скаридата,змиорката и която е леко пикантна
Надявам се да ви хареса, а също и да хареса на американския ни приятел.


Put some vegetable oil in a casserole (I use...) and sautee the minced onion and carrot, add finely chopped banana, when ready - it's time for the garlic and spices. In minutes add vegetable broth, when all is soft, add broccoli and when ready - you may blend it until smooth. Add some coconut milk - at your taste.
Serve with baby banana chips, the shrimp &eel piece on top :) Hope you'll enjoy my kind-of-Thai invention!
This is what you need:
broccoli, bananas, carrot, shallot, garlic, lemongrass, ginger, sweet curry, coconut milk, anago eel, baby banana chips.shrimp

вторник, 19 януари 2010 г.









С това любимите места в околнoстта свършват. Oтправям се към най-интересната и непозната за мен дестинация - Ковачечевица. Едно село, което е обявено за национално богадство и културен паметник въпреки, че не си личеше държавата да се грижи много за него. Както и да е по криволичещият, между планиските склонве,едно лентов двупосочен път се наслаждавах на неописуемата с думи гледка. Имаше много колорит по пътя, тъй като Ковачевица е последното българско село в този край, а преди него има турско, в което дори има джамия. Селата тук са много живописни, тъй като са на самия еднолентов път в планината. Ще видите отдавна забравни военни УАЗ-ки и камиони, истинска чаршия и много красиви пейзажи,изникващи по пътя кум Ковачевица. На картата това е последното село, до което можете да стигнете с кола. След него има еко патека, по-която ако тръгнете ще се удивите колко всъщност красиви и живописни са Родопите. Къщите в селото са толкова жибописни и излъчващи величие, че чак се занемяваш на моменти. Покривите са от камак така подреден, че е вечен. Ще се замислите колко ли желание за живот са имали тези хора които са се скрили тук и са построили тези къщи с толкова труд. В селото няма голямо изобилие на заведения, което е чудесно. Според мен, когато има три кръчми, всяка от тях ще е добра и стараеща се да предложи най-доброто от местните гозби.
Кръчмичките са малки и естествено на местни хора, които ги поддържат на семейни начела. Има няколко неща, с които е известно селото освен с каменните покриви. Едно от тях е малиновото вино и виното от боровинки. Цената не е никак ниска но си заслужава всеки лев поне според мен. Другите неща, които опитах бяха домашна баница и естествено кълцан суджук и туршия. Ако шофирате и не можете да пиете алкохол не се чудете, а опитайте от изобилието домашни сиропи от госки плодове, малинки, боровинки и бъз. Надявам се това чудно място да ви допадне, защото лично мен ме накара да се вюбя в него до края на живота си







От Банско най-вероятно ще пожелаете да се отправите към някой от близките до него градове, като Добринище например. Там няма какво толкова да правите, освен ако не сте фенове на турските бани, защото има една все още деистваща. Това в кръга на шегата, вероятно знаете, че за да стигнете до връх „Без Бог” трябва да минете през Добринище. По пътя за върха има рибарник, който е може би най-добрият избор за хапване в този район, стига да обичате риба. Тойт не е голям, но има добра база, както ще видите сами от снимките или ако решите да го посетите. Изборът на храна не е богат, но едва ли в развъдник за планинска пъстърва, на накой ще му хрумне да яде друго. Ние останахме доволни. Заслужаваше си да изминем пътят Банско-Добринище, за да опитаме прясната и много вкусна риба. От снимката не изглежда голяма, но си беше около 500 грама, с порция прясно пържени картофи със сирене. Нищо особено на пръв поглед, но след няколко години в кухня, много повече ще се радвате на нещо толкова простичко, от колкото на каквато и да е друга „завъртяна” манджа, а и в България е малко трудно да намерите място, където предлагат евтина, но винаги прясна риба. За това ако се чудите какво да праите следобед в хотела, запалете колата и идете до развъдника, няма да съжелявате!

неделя, 17 януари 2010 г.










A сега другото много любимо за мен място в Банско - „Орловото гнездо” или както го наричат местните - „Орлето”. Дори когато работех в Банско и имах безброй продукти и свобода да си готвя каквото си поискам, често ходех с колеги да хапвам в това култово кръчме. Както сами ще се убедите от снимките там има един нескрит колорит, който не може да се опише с думи. За жалост на вас читателите не можах да снимам собственика на заведението, който е и единствения сервитиор там. Но пък това ще е най-голямата ви изненада ако решите да посетите заведението визията на този човек и неговото излъчване и отношение са неподправени и колоритни като самото място. За цените няма какво да кажа сами ще видите снимки на менюто. За вкуса на храната мога да ви говоря много. Там е място, където готвят като в хижите в планината - без много да се престарават, с не много подправки и разнообразие на продукти, но е безумно вкусно. Ако не сте свикнали със старите карета прогорени с фасове и миризма на чесън за щкембе и цигари „Шипка”, да се храните в бели чинии със сини кантове от 70-те години на миналия век (колорит на една истинска селска кръчна, в която времето сякаш е спряло), това определено не е вашето място. Ако сте млади и надъхани за приключения, обичате зимните спортове и нямате неограничени финасови възможности, но не снобеете, значи това е вашата кръчма. Ето малко снимки, който са по силни от всякакви описания.

петък, 15 януари 2010 г.








Снимките са от първото място, което ви препоръчвам - ресторант Friends, както ще се убедите сами името не е случаино, защото всичко и всички там ще ви накарат да се почувствате като сред стари приятели. Храната е главното нещо заради, което ще сте наистина доволни от избора си на ресторант. Тя е приготвена с много професионализъм и познания. Менюто е доста богато, но в България е трудно да продаваш десет неща. Ще попитате защо или ще възразите може би, но се замислете за думите ми следващия път, когато отидете на заведение с голяма компания, забележете кой какво поръчва и кой каво търси и ще се разберете че съм прав. Еклектиката в българските заведения е неизбежна и за жалост задължителна.
Въпреки, че тук доста бягат от нея с нелошата идея за седмично меню, което позволява доста добро разнообразие. Ако случаино решите следващия weekеnd да минете пак от там, то ще е съвсем различно.
А ето и моето вечерно меню, което предлагам и на вас.
Слизайки от Рила се отправих към едно много важно за мен място, което за жалост е доста комерсиализирано и на път да бъде съсипано тотално, а имено Банско.
Исках да използвам Банско като отправна точка за останалите места, които бях набелязал за обиколката си тези 5 дни. Пирин е една чудесна планина. но за жалост в момента е напълно обезличена от безброй хотели и ски писти. За мое (и можеби ваше щастие) има все пак едно-две места, на които ще ви посрещнат весели, усмихнати и гостоприемни хора, които няма да виждат във вас само финикииски знаци, а човек, който също като тях иска да почине заслужено и да хапне нещо наистина вкусно, без след това да страда стомаха му, а и не само. Сега ще ви предложа две от моите любими места, на които задължително се отбивам при престоя си в този комерсиализиран, но все още живописен град.
Първото е един ресторант в малко хотелче на няколко стотин метра от лифта ако се връщате от каране това е едно чудесно място за хапване с уютна атносвера и усмихнат персонал. Може би се чудите защо правя реклама на това място?! Причината е, че аз самия до скоро бях част от него и наистина винаги съм се отнасял гостоприемно с клиентите и съм спечелил много от тях като приятели и до ден днешен. Но да не се отплесвам. Ще ви предложа и още няколко алтернативи за хапване в Банско и околностите.

четвъртък, 14 януари 2010 г.


Сега, когато имам няколко свободни дни реших да видя някои места, за които само бях слушал.
Първото място, на което отидох е една хижа близо до Рилските езера. Тя е малка, сгушена в полите на Рила планина на 15 км от Сапарева баня и на 3км от хижа Езерата.
Бях се запътил кум Седемте рилски езера, но лифта не работеше а планинските спасители ми казаха, че е абсурд да ме пуснат в тази мъгла. Както и да е.
Тръгнах към хижа Ловна на 1км от лифт станцията по един път, който е добре обозначен и проходим и след около час изкачване и спускане, пред мен се появи едно мостче, малка хижа и една чудесна полянка със снежна покривка не докосната от човек. Посрещнаха ме повече от гостоприемно.
Менюто не е богато, но включва домашно приготвени ястия - вино, ракия и (странно за мен) продукти на Кока кола.
Първото нещо, което опитах беше боб чорбата в комбинация с препечен хляб и много странни, но вкусни мариношани бели люти чушки. За вечеря менюто беше свински ребра с картофена яхния, чаша червено вино и лимонада.
След всичко това и няколко чаши от набрания от хижара чай, любезните домакини предложиха, домашно мляко и сирене, както и сладко от горски плодове.
Цената на цялото това удоволствие, заедно със спането беше 27лв.
Мисля, че ако имате два свободни дни и 40лв в повече, едвали можете да измислите по добра алтернатива за прекарването им. А ако решите, че това място може да ви достави това удоволствието, което достави на мен,
хванете реиса от страничния паркинг на Централна гара. Ще ви струва по 5лв до Дупница,а от там реиса до Сапарева баня е само 1.60лв.
От там продълвашате с такси или маршрутка до Паничище - цената е по договаряне.
В случай, че сте без автомобил, от там единственият начин за придвижване към върха е пеш. Ще трябша да изминете 5км от Информациония център до лифт станцията и
още около километър до хижа Ловна.

Започвам този блог с чудна идея за свободното ми време.

За някои хора е трудно да си представят, че може да се мисли за работа или нещо свързано с работата в свободното време. Но ТЯ е моя живот и затова искам да посветя свободното ми време на този блог, и да покажа на всеки желаещ да види чудни и некомерсиални места за пътуване и хапване в България и извън нея.