С това любимите места в околнoстта свършват. Oтправям се към най-интересната и непозната за мен дестинация - Ковачечевица. Едно село, което е обявено за национално богадство и културен паметник въпреки, че не си личеше държавата да се грижи много за него. Както и да е по криволичещият, между планиските склонве,едно лентов двупосочен път се наслаждавах на неописуемата с думи гледка. Имаше много колорит по пътя, тъй като Ковачевица е последното българско село в този край, а преди него има турско, в което дори има джамия. Селата тук са много живописни, тъй като са на самия еднолентов път в планината. Ще видите отдавна забравни военни УАЗ-ки и камиони, истинска чаршия и много красиви пейзажи,изникващи по пътя кум Ковачевица. На картата това е последното село, до което можете да стигнете с кола. След него има еко патека, по-която ако тръгнете ще се удивите колко всъщност красиви и живописни са Родопите. Къщите в селото са толкова жибописни и излъчващи величие, че чак се занемяваш на моменти. Покривите са от камак така подреден, че е вечен. Ще се замислите колко ли желание за живот са имали тези хора които са се скрили тук и са построили тези къщи с толкова труд. В селото няма голямо изобилие на заведения, което е чудесно. Според мен, когато има три кръчми, всяка от тях ще е добра и стараеща се да предложи най-доброто от местните гозби.
Кръчмичките са малки и естествено на местни хора, които ги поддържат на семейни начела. Има няколко неща, с които е известно селото освен с каменните покриви. Едно от тях е малиновото вино и виното от боровинки. Цената не е никак ниска но си заслужава всеки лев поне според мен. Другите неща, които опитах бяха домашна баница и естествено кълцан суджук и туршия. Ако шофирате и не можете да пиете алкохол не се чудете, а опитайте от изобилието домашни сиропи от госки плодове, малинки, боровинки и бъз. Надявам се това чудно място да ви допадне, защото лично мен ме накара да се вюбя в него до края на живота си