събота, 30 юли 2011 г.

ДУНАВ



В желанието си да обиколя света никога не съм си казвал, че искам да имам много пари и с тях да го обиколя. Винаги съм си казвал че искам да го обиколя, да работя и да видя храната, културата и да намеря моето място, на което да заживея.
Винаги съм си казвал, че не искам да обиколя света на шейсет години и да си кажа „ей, какво красиво място с каква вкусна храна и колко спокойни и усмихнати гора... ако го бях открил преди четиресет години щях да дойда да живея тук...“ Ето за това тръгнах на Път по който опознах доста хора, макар и за кратко, но те ми показаха как се забавляват, как живеят, какво ядат и как го готвят .
Първият ми опит беще с едно отиване до Кипър, за който не знаех почти нищо, освен че е остров разделен на турска и гръцка част, но и двете си имат собствени правителства въпреки общото знаме .
И така какво си представяте вие когато чуете остров?
Аз си представям много прясна риба и много плодове, малко по-малко зеленчуци, но пък с доста богати вкусове и аромати .Е да, ама не. Кипър е пълната противоположност на тази представа - там все едно си в английска провинция където има няколко пъба с не особено добра храна, всичко идва или в консерви или замразено, натъпкано с химия от която стомаха ви ще се надуе невероятно. Дори аз с голямото си желание да намеря прясна риба не успях.  На въпроса къде да я намеря ми казваха „Лимасол има пристанище там я карат от Гърция“. На въпроса ми защо не я ловят сами ми казаха, че не обичат риба, а предпочитат свинско, което на мен ми се стори безумно - все пак говорим за място намиращо се в непосредствена близост до Израел, Египет и Ливан, а температурата спокойно достига педесет - педесет и пет градуса .
Деликатесите там бяха едни малки врабчета които аз така и не намерих, тъй като е незаконно да се ловят, още повече - да се ядат, а другият деликатес бяха малки охлюви.  И двата местни деликатеса  се готвят безумно - врабчетата се пържат цели, само се маха перушината им, а охлювите се варят повече от петнадесет минути при това с добавен оцет. При гледката на тези и доста други безумия си помислих че много сериозно съм се объркал и почнах да си го повтарям. Понеже вярвам, че когато човек желае нещо то става, аз си пожелах да се махна и много скоро това стана - поех обратно към България, но само за да сменя дрехите в самара си и да се отправя към стария свят – Европа.

И така, тръгнах към Будапеща. Там трябваше да се кача на кораб, който прави круизи по Дунава от Пасау, Германия до Русе, България.
След девет часа с рейса и малко приключение из метрото на Будапеща стигам до Дунава. Там има доста кораби, но къде е моя? Няма го там където трябва да е и започвам да търся, звъня телефони и най-накрая го намирам -  „Виктория“. Дали ще е  victory нямам идея, но ще пробваме.
Главният ми готвач първите две седмици беше австриец - много сприхав, но истински професионалист и като всеки готвач не обичаше сервитьорите .
Беше ми доста трудно. Като първи път на кораб не би трябвало да ме слагат на отговорна позиция, но ме сложиха замесник- главен готвач -  отговарях за всичко и за всеки – дали е готово всичко за обяд и вечеря, дали всеки е разбрал какво има да прави, комуникацията със сервиза, имаме ли на борда пасажери с алергии, тъй като е много важно .Всяка една подробност от соса, през месото и гарнитурата, до декорацията се падна на мен, а с моят недобър английски и никакъв немски май изтеглих късата клечка.
На кораба няма такова нещо като отборна работа всеки си върши неговата работа, свършва я и бяга да почива. Това ме дразнеше много, но лека- полека се промени, тъй като след първите две седмици дойде друг от главните готвачи на фирмата. Тобиас австриеца излезе в отпуска и на негово място дойде един немец – Матиас. Много
 спокоен и благ, засега една седмица е тук, но постояно иска да има отборна работа и ни го повтаряше, събираше ни десет минути преди сервиз да се успокоим и да си вземем въздух на масата за почивка - по цигара който пуши и - обратно на пангара.
Сервиза е доста тежък, всичко е до секунда и под броика с обичайните десет порции екстра, за всеки случай.
На борда видях как трябва да работи една добре смазана немска машина с меню за четринадесет дни. Всеки ден  - закуска, след която получаваме списъци с бройките за обяд и вечеря - колко салати, предястия, супи,,основни и десерти.
За два часа трябва да приготвим сосовете гарнитурите и месата както и час преди сервиза за пазажерите да приготвим храна за персонала
Има известна доза напрежение, но не от това, че нещо няма да стигне, а от това, че не знаех много от нещата - начините на готвене, технологията, рецептите - всичко е в главата на главния ми готвач, а аз имам меню, което според това дали нещо ни липсва в склада е сменено. Всичко останало беше като по вода - техника не липсваше .
Само пространството е ограничено, но тогава почваш да мислиш как да си създадеш и правиш чудеса
В екипа работех заедно с един българин, който от десет години е по корабите,,един немец, който не беше лош, но беше далеч от това да работи,,сладкарката ни беше унгарка,,един словак и един индиец, който даваше закуските .
Индиецът се казваше Озвалта всички му викахме Ози - много пъргаво и работливо момче, но както всеки човек работещ в норманла страна, работи само едно нещо и няма идея от другите неща. Това разбрах една сутрин когато му показах как да панира сирене.
Немецът, който беше на салатите беше момче на моите години, но тъй като е немск,ки гражданин на немски кораб с немски главен готвач и също такъв мениджър, имаше малко високо мнение за себе си - без покритие, естествено, но какво да се прави.
Сладкарката ни не беше лоша, но нямаше и какво да покаже, тъй като на кораба нямаш време за много-много игра. Затова повечето десерти идваха замразени или полуготови - ти трябва само да им придадеш фасон и да ги поднесеш
Например - супата винаги е крем или консоме, много гъста и в повечето случаи много солена или много сладка. В повечето случаи правят невероятни комбинации – сладко зеле, сладко месо, сладки гарнитури, сладки сосове.
И така, всеки ден сме на различно място по Дунава - това значи всеки ден различно ястие от тази националност:  Виена  – шницел, Будапеща – гулаш, Белград – плескавица. Как си ги предствяте? Аз си казах „е тука попаднах на голямо дърво“... Да, ама не. Тези неща се правеха по коренно различен начин и се поднасяха също така с толкова добра гарнитура, сос и перфектна украса от пресни подправки, зеленчуци и плодове .
Много ми се иска да направя снимки, но всеки път всичко се случва толкова бързо,че няма време или е прекалено напрегнато, за да снимам.
Всеки ден на кораба ти е един и същ - гледаш да мине и да легнеш да поспиш, да събереш сили, да станеш на сутринта и – наново... Всеки ден научаваш нови и нови неща, сближаваш се с някои от колегите, разказвате си за семействата, местата и мечтите си и дори се каните на гости  - както Ози ме покани на гости в Индия, където ще отида с огромно удоволствие. Обеща ми да ми покажа как се прави традиционния индийски хляб наан и как се готви в Бомбай - неговото място .







Така че когато свърши това пътешествие Пасау-Русе, ще се отправя на следващото -  Индия, Тайланд, Бали, Шри Ланка. 

неделя, 27 февруари 2011 г.

Варна Черно Море

Лека промяна в мястото за живеене - преместих се във Варна и сега ще споделя за този толкова любим за мен град през моя поглед - местата, които намирам приятни за хапване, пийване и развлечение .
Ще започна първо с мястото, където можете да отседнете и аз горещо ви препоръчвам, след като изпитах гостоприемството и готовността да ми помогнат във всичко.  Тези хора са група млади и харесващи работата си приятели, сътворили едно уютно и топло място, където посрещат гости от цял свят  - можете да го видите на http://www.yohohostel.com/
Винаги съм харесвал Варна и въобще нашето Черноморие и винаги ме е теглело към водата. Където и да пътувам все искам да има море,езеро или язовир. Отдавна си мисля колко ли ще е яко да поработя във Варна и ето сега ми се случи - благодарение на един приятел аз вече съм тук и започвам да работя.
Но да се върнем на хостела който ще ви е крайно полезен, според мен е чудесно място за отдих, култура и среща с интересни хора от цял свят, както можете да видите самото място е създадено с много желание и любов от собствениците, които обслужват лично гостите си и са готови да помогнат с всичко, което ви е необходимо за незабравимо  преживяване. 
Отдавна не бях срещал толкова любезни и отворени към света млади хора в България с толкова много идеи за реализация и естествено  - възможност, защото тук неща се случват непрекъснато: има концерти, гостуващи банди, организирани курсове по рисуване, моделиране и дори готварство,спортни фестивали и всичко това в сътрудничество с община Варна и младежкия дом.

вторник, 11 януари 2011 г.

The life on the streets of Istanbul

Чудили ли сте се някога, къде живота никога не спи? Кои са местата и градовете в които по всяко време на денонощието можете да се насладите на вкусен живот?
М-м-м, ще ви разкажа, за моя фаворитJ

Истанбул е този град в моите сърце и съзнание. Градът, който не спира да се движи и живее всяка минута с всеки удар на сърцето.

Тук всеки може да намери нещо за себе си.
Изборът на места за разходки  е пребогат – паркове, градини, замъци и руини, безброй джамии и останки от вековните импери и династии, живели тук, шикозни  магазини и ресторанти, барове, галерии, както и много пазари, които се преливат от рибни и месни в зеленчукови а след това в пазари за дрехи и подправки .
Моите пътувания до Истанбул винаги и на първо място са свързани с храната, мнооого храна -  различна, разнообразна, вдъхновяваща и необятна на вкус.
...Да, аз съм един неописуемо лаком чревоугодник и не го крия!
Постояно сам се изумявам от това,  колко храна мога да погълна -  когато ми е вкусна и интересна а когато е и непозната  - количествата са големи но... жертвата си струва, защото е в името на кулинарните изследователски приключенияJ

За мен има няколко важни неща, когато тръгвам към поредното вкусно рандеву с Истанбул и едното от тях е да  намеря хубав хостел, в който удобно да отседна. 
Последното ми посещение беше съвсем на скоро, за посрещането на новата 2011 година и тогава открих един чудесен хостел в азиатската част на града. Изборът ми се оказа перфектен, защото мястото е с удобна локация, самия хостел е модерен и чист, с добър стандарт и нормално комфортно обзавеждане, както и бар-ресторант с прилична кухня. Освен това собствениците на хостела стопанисват и художествена галерия http://www.hushhostelistanbul.com/ с доста приятна изложба от модерни творби. Очарован съм от това място и от хората, които ме посрещнаха там, защото не ме третираха, като турист-касичка, а като пътешественик-авантюрист с мисия да намери най-вкусното за всички сетива в Истанбул! Какво по добро от това?!
Някои от вас ще си кажат „И какво от това?!”








Но аз ще ви отговоря, че досега опитът ми е показал, че ако искаш хубава храна -  където и да идеш - питаш в хостела и няма как да сбъркаш. Защото ще ти предложат храна и места, които са за местните и тогава изживяването е 100% а качеството е безкомпромисно. Докато ако минеш по туристическите маршрути и хапнеш на тези места храната, то тя няма да е лоша в най-добрия случай но няма и да е кой знае какво... а истинското лице и вкус на Истанбул са с неописуем вкус...

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Крамбъл-десерт





Крaмбъл (букв.: троха на английски) е един десерт, който научих как се приготвя от човек, с когото работих за кратко. Радвам се, че запомних основните неща и сега импровизирам на воля. 

Основното в него е масленото ронливо тесто - топинг, който го покрива и фактически блатът е отгоре, а не отдолу както на повечето сладкиши. Както ми обясниха първият път - това е непретенциозен домашен десерт и целта му не е да е с добър изглед, а да е с добър вкус :) И така, аз го пробвах и наистина - по-вкусно и грозновато нещо е може би само бисквитената торта на Митака, но за нея друг път, сега за - крамбъла :)
В общи линии идеята  е да има плодове които да са минали лека термична обработка заедно с подправките и захарта, но да не са сготвени. Слагат се в достатъчно дълбока тава и се покриват с ронливия 'топинг', след което се пече определеното време и се оставя да почине поне ден. 
После - гребем с лъжица, позиционираме в съд, който може да се затопля в микровълнова и после  заливаме с ванилов сос тип англез :)
Някои може да го нарече щрудел, друг - да каже пай, но човекът който ми го показа каза че се казва крамбъл, значи се казва така и толкова. 
А причината да ви го показвам е една дама, която след като го опита ми благодари по много мил начин с една бележка, затуй че съм го направил.  Това много ме зарадва и ми оправи зле потръгналия ден :)
  Поздрави, М., тази рецепта е за Вас!

3кг -ябълки 
пръчка канела 
три карамфилчета
100гр стафиди 
300гр кафява захар 

 обелете и почистете ябълките след което ги нарежете на кубчета горе-долу с размер 1.5 х 1.5 см 
в голяма тенджера ги сложете заедно с подправките и захарта. на бавен (!) огън ги обърнете няколко пъти докато поемат захарта и почнат леко да покафеняват. сега е време да ги дръпнете и да ги изсипете в тавата която трябва да е поне 30 х 20 см.

за топинга 
250гр масло, безсолно
250гр кафява захар 
150гр брашно 

оставяте маслото да омекне на стайна температура и го омесвате със захарта и брашното. готово е когато почне да става на трохи -crumbs положете върху плодовете и сложете да печете на 200 С за 15 мин, след това  намалете на 170 С- за още час и десет минути. 
когато стане златисто го извадете и оставете да почива. след това можете да го приберете в хладилника 
този сладкиш е доста траен и може да стои дори седмица в добре работещ хладилник, въпреки че дълбоко се съмнявам, че ще можете да му устоите толкова време ;-)

вторник, 9 ноември 2010 г.

На гости на




Отивам на гости на една много любима приятелка и ,,колежка" - това е в кавички поради факта, че даматa все още не приема себе си за готвач и когато работехме заедно, тя казваше "готвачите и аз :) направихме еди какво си" :) На гости съм на Йоана Петрова, която може би познаваш от нейния блог (http://www.kulinarno-joana.com/) който е доста популярен и посещаван -  погледни го и ще разбереш защо е така и защо аз я приемам за готвач, а не просто като кулинар-любител :) Поводът за моето гостуване е, че тя харесва суши, а аз обичам да казвам че всяка жаба трябва да си знае гьола и затова не правя професионално сладкиши, пък тя не прави професионално суши. Отивам, за да и покажа как се прави, а тя да покаже на своите читатели нашия съвместен проект - съвместен защото ми хрумна, че ще е хубаво да има и сладко суши - все пак съм на гости на Сладкиша, както галено я наричахме когато и се подмазвахме, за да ни даде нещо сладко. Ето малко снимки, а разяснение кое-какво е ще намерите в блога на Йо :)  

петък, 29 октомври 2010 г.

Супа от Телешката Опашка





И така, наскоро се бях зачел в една испанска книга, която не беше готварска, а просто роман от испански автор, разказващ за живота на едно момче, което мечтае да стане тореадор. Героят-мечтател бе слушал от баща си колко е вкусна телешката опашка и мечтаеше някои ден когато стане велик тореадор да вкуси това блажено-крехко месо.
Аз нямам мераци да ставам тореадор и намерих по-лесен начин да пробвам месото от телешка опашка. В магазините вече се намира на доста места и пазарувайки за ежедневно сменящото се меню в Dada Cultural Bar купих и въпросните опашки, както и малко зеленчуци - картофи, пащърнак, моркови, селари, чушка и лук.
 
Захващаме се за работа: в нагорещен тиган слагаме опашката и я запечатваме от всички страни, след което  в голям съд слагаме студена вода и опашките за да ги сварим. Нарязваме зеленчуците на ситно (или както ви харесва) - тази рецепта си я съчиних на момента, така че ако желаете може да замените някои от зеленчуците по ваше усмотрение :) Аз лично харесвам тези и затова ги слагам като всеки един по отделно съм де-глазирал. След като отнемете пяната, която се образува на повърхността на бульона, прецедето го през фина цедка. Върнете го на огъня и прибавете зеленчуците без да добавяте никава сол почти до края. Единственото, което аз сложих е малко черен пипер и малко чесън на прах, а след това  - лично за себе си - ще сложа доста пеперончино или лют пипер, какъвто всички си слагаме в шкембето. 

Ето и продуктите:

1кг телешка опашка 
300гр каротфи
200гр пащърнак
50гр селари
200гр моркови 
200гр лук
150гр червена чушка 

При поднасянето аз слагам сух магданоз и лют пипер както и домашен хляб - виж по стар пост :)