петък, 29 октомври 2010 г.

Супа от Телешката Опашка





И така, наскоро се бях зачел в една испанска книга, която не беше готварска, а просто роман от испански автор, разказващ за живота на едно момче, което мечтае да стане тореадор. Героят-мечтател бе слушал от баща си колко е вкусна телешката опашка и мечтаеше някои ден когато стане велик тореадор да вкуси това блажено-крехко месо.
Аз нямам мераци да ставам тореадор и намерих по-лесен начин да пробвам месото от телешка опашка. В магазините вече се намира на доста места и пазарувайки за ежедневно сменящото се меню в Dada Cultural Bar купих и въпросните опашки, както и малко зеленчуци - картофи, пащърнак, моркови, селари, чушка и лук.
 
Захващаме се за работа: в нагорещен тиган слагаме опашката и я запечатваме от всички страни, след което  в голям съд слагаме студена вода и опашките за да ги сварим. Нарязваме зеленчуците на ситно (или както ви харесва) - тази рецепта си я съчиних на момента, така че ако желаете може да замените някои от зеленчуците по ваше усмотрение :) Аз лично харесвам тези и затова ги слагам като всеки един по отделно съм де-глазирал. След като отнемете пяната, която се образува на повърхността на бульона, прецедето го през фина цедка. Върнете го на огъня и прибавете зеленчуците без да добавяте никава сол почти до края. Единственото, което аз сложих е малко черен пипер и малко чесън на прах, а след това  - лично за себе си - ще сложа доста пеперончино или лют пипер, какъвто всички си слагаме в шкембето. 

Ето и продуктите:

1кг телешка опашка 
300гр каротфи
200гр пащърнак
50гр селари
200гр моркови 
200гр лук
150гр червена чушка 

При поднасянето аз слагам сух магданоз и лют пипер както и домашен хляб - виж по стар пост :)

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Tsvetomir Nikolov&Dada cultural bar

Дойде и времето за първото по-мащабно парти, което ще сътворим заедно аз и дада-бар, или по-точно - аз във дада-бар. Първи голям и много важен проект не само защото е рожденият ден на Ася - позната и приятелка с много силна енергия, която е толкова приятна и благодатна за околните, че няма начин човек да не иска да се получи чудесно парти за нейния рожден ден.
И така, филмът започва с малко храна и нужда от много алкохол или не толкова много, но все пак достатъчно.  Тук идва въпросът какво ли ядат нормалните европейци - не тези, лудите като нас, когато пият уиски и водка. Определено не може да е салата или поне не такава, каквато ние сме свикнали  да сервираме с нашата ракия, ето ти задачка-закачка... Имам само няколко дни, но мисля, че ще се справя с подбора на храната.
Оказа се, че много от българите са отворени към идеята за тапас - храна, представена по подобен, но малко по-добър начин  така познатите на всички хапки :) Въпросът е, че в България понятието 'коктейлно меню'  е стигнало до едно ниво и там си е останало. Опитвам да пробия стената, построена от хората предлагащи пържени пилешки флейки в сусам и сиренца пане, както и не измените палачинкови пънчета :) С ръка на сърцето мога да кажа, че са ме докарвали до полуда и съм бил на границата да хвърля всичко и да си тръгна, но ето сега да видим как ще оцените моя труд и естествено - какво е мнението на гостите ни.

петък, 22 октомври 2010 г.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

И така: стартът е даден, спринта започна. Все още не е точно спринт, а по-скоро крос :)
Но се надявам с помощта на всички вас -клиенти, приятели, настоящи и бъдещи такива, да наберем скорост за бягане на дълги растояния.
Засега менюто се мени всеки ден според моето настроение когато вляза сутрин в магазина, но ако имате идея какво ви се хапва за обяд или вечер, когато сте излезли по-скоро да пиете по един дада-ром с приятели, споделете го тук или на място в Дада-бар и може следващия път да сте толкова приятно изненадани, че да си кажете 'о, Боже, тия откачалки наистина са го направили - сложили са в менюто си моето любимо... (ястие,десерт или салата :)
Ето едни от първите ни резултати ; крем супа от моркови,чушки и рукола, салата с печени патладжан,чушка и сирене халуми, свинско печено със сотирани зеленчуци и медено горчичен сос. 

неделя, 17 октомври 2010 г.

ЧРД




Рождените дни за много хора са просто още един повод да се напием :) В това няма нищо лошо, стига после да не ни боли глава - това в кръга на шегата.
За мен това е повод и поле за изява - какъв по-добър подарък от нещо сладко, направено с желание и любов защото готвенето е любов – поне за мен.
само в истинското и безкористно желание да направим подарък се ражда истинската идея какъв да е той.
не е нужно да е скъп, голям или лъскав, важното в този случай да е с желание да доставим радост.
и ето - идва рождения ден на човек, който не познавам или поне не чувствам, че познавам, но пък се знаем от много време и сега живота в софия ни сблъска пак. Макар да не сме онези хора, които сме били при първата ни среща, но този човек все така ме пленява, все още е толкова усмихнат и чаровен, а сега заедно с любимия си дори създаде нов живот, за който се грижат заедно.
На въпроса ми какво би искала за подарък, тази дама отговори 'не знам. нещо за ядене' :) Може би това е нормален отговор на такъв въпрос зададен точно от мен и ето какво реших да е това нещо за ядене - шоколадова торта с йогурт :)
Взимам предвид привързаността на рожденичката към шоколада, разбира се :)
Ето я рецептата, заедно с технологията:

продукти

за крема
600гр - течен шоколад -черен
600гр - заквасена сметана
120гр - бисквити еверест

за блата
220гр бисквити еверест
130гр масло
20мл мляко

в ринг с диаметър 28 см полагаме хартия за печене и след което полагаме сместа от натрошените бисквити, маслото и млякото, които трябва да са смесени и затоплени. когато блата е разпределен възможно най- тънко от сместа ще ви остане малко, слагате остатъка в друг съд и заедно слагате да печете на силно загрята фурна 200 градуса  за около 5 мин, след което оставяте да изстине и когато е изстинал, вече можете да сложите крема, който сте разбъркали  внимателно с дървена бъркалка в подходящ съд - бавно и внимателно, за да не се втечни сметаната. когато кремът е разбъркан добре, добавете натрошените бисквити и разстелете крема върху блата, покрийте с фреш фолио и сложете за поне 5 часа в хладилника. После можете да отстраните ринга и да украсите с онова 'допълнителния' блат, който изпекохме в отделен съд

надявам се да ви хареса, както хареса и на нашата рожденичка :)

петък, 15 октомври 2010 г.

Dada Cultural Bar

Сядам с идея да правя меню за едно чудесно, малко и лично за мен - интересно място.
Dada Cultural Bar е името и определението на собствениците за това пространство, мъничко е за клуб, но не чак толкова, че да е кафене. Има място и за храна, и за танци, и аз реших да потанцувам из съзнанието си - да видя ще ми хрумне ли идея как да създам собствен облик на храната там. Всичко дойде от самосебе си, 'дада' - името на бара идва от дадаизъм - течение в изкуството (ако ви интересуват подробности just google it и ще откриете цял един нов свят :)
Tа, така - захващам се за работа, датата е 14 октомври, вън е доста студено мрачно и дъждовно. Eсента вече не ми мирише на есен, а на зима. Зимата в София е доста неприятна, поне за мен, а предполагам и за тези от вас,които като мен ходят пеш или ползват обществен транспорт.
в един студен и свъсен ден единственото нещо което може да ми оправи настроението е храната - добра и интересна. Тук някой ще каже 'интересна не ми трябва', но аз ще контрирам - с това че никой не обича да яде всеки ден боб или кюфтета. Всеки иска понякога нещо различно, но същевременно не би искал да се чуди 'абе, това от космоса ли е или е поредния майтап на готвача със сервитьора'...
Затова се разрових из интернет и книжките, и намерих интересни рецепти, добавих някои мои импровизации - 
да видим дали ще ви допаднат :)
Елате и споделете собственото си мнение с мен и аз ще го взема под внимание. Готов съм да осъществявам вашите идеи и желания, ако така храната, която приготвям за вас стане по-вкусна - това е крайната цел на всички мои усилия. Mястото е Dada Cultural Bar, в София, ул. Бенковски №10 /на ъгъла с "Московска"/. 

понеделник, 11 октомври 2010 г.

On the way south to Paradise







Този път ме хванаха лудите в началото на седмицата, което беше добрата новина, всичко вървеше чудесно докато времето не се развали и не заваля. Тогава, обаче, дойде прекрасната идея да се иде до едно емблематично място в България - Мелник.
Там не се случи нищо кой знае какво, но по пътя до там и обратно бяхме свидетели на чудесни гледки и на една прекрасна кръчма, в която си личеше, че не са се мъчили да измислят топлата вода, а просто са отвъртели крана и тя тече със страшна сила.
Нещата, които ни предложиха са прости и семпли като всяко велико нещо: меню с пет салати, пет предястия и също толкова вида месо и производни нему, плескавици и кюфтаци.
Естествено напоръчахме една маса неща, които не знаехме дали ще изядем, но пък бяхме решили да опитаме, а и имахме пред вид, че за целия този пир ще платим смешните трийсетина лева.
Е, опитът ни да изядем света не се получи и за това недоизяденото се превърна в нещо, което може да разкаже играта на всеки Биг Мак или Таур Бургер, на всякакви там фаст фууд-ове
не само с непроменен след няколко часа вкус, но и с вид и размер, а както знаем всички - размерът има значение. Точно за това тези хора продават половин метрови пилешки филета в було за смешни пари .
Така че ако решите да пътувате на юг и по пътя огладнеете не се и замисляйте ами направо спрете в Градешница  на това място и проверете със собствените очи и стомаси това, което ви разказах.

петък, 8 октомври 2010 г.

Благодаря

Има едно време от годината което не може да се сравни с нито една друга част от нея и това е лятото - то ни дава не само толкова топли и приятни слънчеви дни, но и също толкова приятни и слънчеви запознанства, кога за ден, кога - за два, кога - за цял един живот.
На мен лично зимата и лятото са ми най-любими може би защото точно тогава съм някъде, където хората отиват на почивка, а аз - да работя. Всеки, който не е работил на летен или зимен курорт би ми казал, че съм луд, но тези от вас, които са работили на такова място знаят, че по-добро място за работа няма. Настроението на хората е друго, тяхното излъчване, очакване и себеусещане се променят и то към много по-добро.
Тези неща ви ги споделям сега с едничката идея да разберете нервните и сприхави хора, които ви обграждат в мрачния и сив град, в които живеете - бил той София, Бургас, Варна или който и да е друг град по света, и да помислите дали ако идете някъде за ден-два няма да се върнете по –добри. С мен това се случи. 

П.С. Благодаря на всички, с които прекарах това прекрасно лято - вие сте виновни това да се случи с мен, надявам се всеки един от вас да се чувства по подобен начин.