понеделник, 11 октомври 2010 г.

On the way south to Paradise







Този път ме хванаха лудите в началото на седмицата, което беше добрата новина, всичко вървеше чудесно докато времето не се развали и не заваля. Тогава, обаче, дойде прекрасната идея да се иде до едно емблематично място в България - Мелник.
Там не се случи нищо кой знае какво, но по пътя до там и обратно бяхме свидетели на чудесни гледки и на една прекрасна кръчма, в която си личеше, че не са се мъчили да измислят топлата вода, а просто са отвъртели крана и тя тече със страшна сила.
Нещата, които ни предложиха са прости и семпли като всяко велико нещо: меню с пет салати, пет предястия и също толкова вида месо и производни нему, плескавици и кюфтаци.
Естествено напоръчахме една маса неща, които не знаехме дали ще изядем, но пък бяхме решили да опитаме, а и имахме пред вид, че за целия този пир ще платим смешните трийсетина лева.
Е, опитът ни да изядем света не се получи и за това недоизяденото се превърна в нещо, което може да разкаже играта на всеки Биг Мак или Таур Бургер, на всякакви там фаст фууд-ове
не само с непроменен след няколко часа вкус, но и с вид и размер, а както знаем всички - размерът има значение. Точно за това тези хора продават половин метрови пилешки филета в було за смешни пари .
Така че ако решите да пътувате на юг и по пътя огладнеете не се и замисляйте ами направо спрете в Градешница  на това място и проверете със собствените очи и стомаси това, което ви разказах.

3 коментара:

  1. м-ммм, друго си е с илюстрации :)
    (Харесвам това небесно оформление!)

    ОтговорИзтриване
  2. Обичам ги тези малки кръчми в провинцията. И винаги храната е вкусна! Без излишни гурмански истории. :-))
    Къде ще ходим следващия път? :-)

    ОтговорИзтриване